Цинизмът на днешния властник
Минало и настояще- една гноясала връзка
Ще започна историята с един празник – 8 септември, ден на гр. Берковица. Годината е 2010. На посещение в Берковица е президентът на РБ Георги Първанов. Жестът към местните управляващи и населението е повече от трогателен. Домакините са се постарали в сценария. След година предстоят нови избори, все пак. Има всичко: “Луна-парк”, знамена, балони, музика, павилиони на гостуващи търговци с лакомства и невероятни “подаръци”. Организацията е перфектна – на площад “Йордан Радичков” е стълпотворение от любопитен и развеселен народ, жадуващ зрелище. И го получават: приветствия, награди, почести, песни и танци…колко му трябва на народа?
Последен има думата г-н президента. Ловък и опитен политик, безупречно владеещ хватките на дипломацията, без значителни усилия успява да разнежи публиката. Лесно се печели симпатия в тези български ширини, стига да провокираш изчезващото чувство за значимост, за законна гордост от постиженията на твой почитан земляк и…президентът припомня емблематичи мисли на мъдреца-земляк Йордан Радичков. Всички са омилостивени, трогнати и доволни!…Не, не всички! Помежду си присъстващите реагират по своему – никой не им дава думата да поставят на президента тревожещи ги и неотложни въпроси за пенсиите, за безработицата, най-голяма в страната, за бедността, за “свършека” на родния край. И…както би казал Милан Революцията - и аз бях там.
Имах намерение да се възползвам от гостуването на президента и да му връча в писмен вид една от технологиите за кражба от държавата. Не че той не ги познаваше! Постарах се доста, но от първи опит не успях. Темпото, с което първенецът “разглеждаше” в ОНЧ “Иван Вазов” изложбата на местни творци и занаятчии, както и “постиженията” в Берковско, беше вихрено, а “интересът” на президента беше повече от протоколен. Но децата сияеха и очакваха похвали. Нали е висока чест самият президент да спре пред теб и да те заговори!
Междувременно се случи нещо любопитно и изненадващо, касаещо мен самата. Двоумейки се дали да поема по освободеното от президентската охрана място пред читалищната сграда в посока към президентската свита, виждам идващия към мен секретар на Общинска администрация. В момента, в който бях готова да поздравя, той преминава край мен, но…не ме познава! С този субект се познавахме отдавна, години поред бяхме колеги в общинска администрация, а и преди постъпването му там се познавахме като “съграждани”. Нито ме “позна”, нито поздрави! Поведението му ме изненада, тъй като в минало време той сполучливо и навсякъде демонстрираше “открит” характер, дружелюбност и контактност, с една дума – умееше да общува с всички. Макар че подобни качества не са типични за един бивш военен.
Този на пръв поглед съвсем незначителен епизод в деня на празника на Берковица си има и своята предистория, както и логично обяснение. Никак не беше трудно да се досетя, че подтекстът в поведението на г-н секретаря се коренеше дълбоко в минали събития и най-вече в един необичаен телефонен разговор, който той провежда с мен през зимата на 2009 г. Но за да стигнем до него, ще се случат поредица главозамайващи събития, малка част от които вече съм описала през 2002 г.
Участниците в тях присъстват и в миналото, и в настоящето. Предрешават и диктуват събития и съдби, “пишейки” с делата си една позорна история за родния си край.
Предисторията
Как се търгува с извънбрачни новородени бебета?
Късата памет и безотговорност на държавните институции
Тук ще стане въпрос за абсурдната технология, с която се продаваха извънбрачно родени деца без съгласието на собствените им майки; раждането и отказването от деца без знанието на собствените им бащи; за престъпност с чудовишен облик; за престъпната и консуматорска природа на хора, оторизирани да защитават закона и самите нас; за подлостта и чувството за безнаказаност у истински престъпници, насочващи оръжие срещу всеки, дръзнал да защити интересите им.
До болка познато! Стартира в началото на жадувания “преход” към нов, “демократичен подем”. Но и днес съпътстващо живота, сънищата, мечтите ни.
Днес, някъде в столицата, упражнява професията си “акушер-гинеколог”, бивш служител на болница в гр. Лом – изгонен оттам, бивш служител и на болница в гр. Берковица – изгонен и оттам с дисциплинарно уволнение. И дано само “бивш” търговец на бебета! Вероятно става ясно, че този “бивш” е лишен по повелята на закон да упражнява “легално” професията си. Но както многократно вече е доказано, в страна на абсурди като нашата няма невъзможни неща. Този лекар е сред главните герои в настоящата история.
Властите в гр. Берковица го приютяват безапелационно и гинекологът започва да си разиграва коня, години несмущаван от никого. Благодарение на него в Берковица идват, за да раждат децата си наивни момичета от Лом и областта, на които специалистът предлага офертите си за гинекологична и родилна помощ. Каналът Лом – Берковица става постоянен, сигурен и най-важното – доходоносен. Но за девойките този “жест” е благороден, защото ги спасява от бъдещо унижение, презрение и пренебрежение в обществото, поне според философията на родителите им. Но героят-“благодетел” се заиграва до такава степен, че се самозабравя. Една след друга девойките идват и си отиват, оставяйки след себе си по един нещастен живот, чието бъдеще определят безскрупулни и необезпокоявани до този момент от никого, личности.
Другият главен герой в историята с бебетата понастоящем е юрис-консулт в община Берковица! Но…”нищо не е забравено и никой не е забравен”, макар че тези думи овенчават най-трагичния период в съдбата на народа ни – баташкото клане! Е, тук не става дума за клане, само за търговия с жива плът! С детска плът!
Адвокатката е поела отговорна функция – тя ще движи и ръководи“търговското разпределение” на извънбрачните новородени в качеството си на “близка” на гинеколога. Двамата се утвърждават като прекрасен тандем, чиито действия са добре обмислени и синхронизирани.
Властта не си “мърси” ръцете
След констатираното фалшифициране на пристигащи от Родилно отделение на берковската болница документи на новородени, служителка в съответния отдел на общинска администрация, оформяща Актовете за раждане на бебетата, преценява, че е задължена и в правото си да сигнализира на по-висшестоящи органи и институции. Докладва на прекия си ръководител, тогава и. д. кмет на общината, съдебните власти и прокуратурата. Реакция – никаква. Но твърде съмнително и безпрепятствено новородените започват да се препращат и приемат от различни Домове за деца, без предоставяне на ясна и точна информация за бъдещата им съдба. За едно и също дете постъпват противоречиви сведения – и “осиновено , и “неосиновено”.
Оказва се, че за развихрилия се незаконен трафик на новородени в страната и чужбина са осведомени почти всички “отговорни” институции в градчето, овластени да контролират изпълнението на законите и преследнат нарушителите им. За действията на търговците на деца вече се знае и в столицата. Служителката сигнализира и в местната преса, обществеността научава за всичко, случващо се в местната болница и по етажите на местната власт, но безотговорност, страх или лични интереси пречат да се разбули истината докрай. Зашумява се и в централната преса. Журналисти от столицата посещават градчето, за да се запознаят със случая. Но си заминават, умело манипулирани, “предупредени” или уплашени да огласят това, което със сигурност са открили с професионалния си журналистически усет и ерудиция. Но странно защо “не достигат” до извора – до служителката и до документите!
В същия период драматично събитие раздвижва духовете задълго. Девойка от друго населено място ражда в берковската болница извънбрачно дете. И неговата съдба е предопределена. Действащите в търговската схема лица правят опит да скрият следите на бебето и успяват. Донякъде. Но съвсем изненадващо за всички, майката, след мъчителна битка със съвестта си, решава да прибере рожбата си. Намерението й обърква всичко. Тя напуска болницата, като споделя с персонала, че ще се срещне с бащата на детето и тогава ще вземе окончателното си решение. Само след един ден се връща в болницата. Но детето вече е продадено! От родилно отделение го изнасят по време на отсъствието на майката две непознати жени – същите, които случайно среща в този момент на входа на болницата Управителят на здравното заведение. Този факт той си спомня на следващия ден по време на разпит на завеждащия родилно отделение.
На разговора присъства следовател от полицейско управление, служителката от общинската администрация и управителят на болницата. Гинекологът с ирония подхвърля на присъстващите всевъзможни документи, нямащи нищо общо с разследвания случай и категорично и цинично заявява, че няма да издаде “тайната” за местонахождението на новороденото! Изумената служителка, неповярвала на случващото се, скача вбесена и изкрещява срещу циника:
“Как! Вие, господине, искате да кажете, че аз вчера съм родила детето си, оставила съм го за един ден във Вашите ръце, а Вие го давате някъде и отказвате да кажете къде е!…Що за престъпление е това!”
Но докторът сякаш е изгубил всякакво чувство на срам и най-малкото на неудобство. Да не споменаваме за “отговорност” пред полиция и който и да е друг представител на местната власт. Просто изпълнява успешно ролята на клоун в едно великолепно стъкмено от самия него цирково шоу. А лицата на другите двама присъстващи изразяват само недоумение и безпомощност. След скандала управителят на болницата, ненамиращ изход от абсурдната ситуаци, любезно подканя проверяващите да напуснат кабинета на един вече несъмнен престъпник! В своя кабинет той потвърждава личната си безпомощност и разказва за случайната среща с жените, изнесли дедето от болницата. Часове след инцидента и. д. кметът с негови колеги забелязва да излизат от града с автомобил шефът на Родилно отделение, придружаван от адвокатката. И както би могло да се очаква, наскоро майката променя изцяло показанията си.
След този случай и. д. кметът е информиран, че на входната врата на скандалната адвокатка някой е написал приблизително следния текст: “Убийца! Не забравяй, че и ти имаш дете!” Но “оплакване” до полицията не постъпва. Съвсем резонно.
Тогава емоциите са толкова силни, че служителката не си задава въпроса, но след години се пита: Ако завеждащият нямаше сигурен и стабилен гръб, щеше ли да има смелост и кураж за подобни действия?
Разкритието за изтъргуваното новородено е сензационно и покъртително за широката общественост, но не и за специализираните звена в съдебната система – полиция, съд, прокуратура. За подобна, достигнала до тях информация, споделят районният прокурор и началникът на РПУ в града. Но тогава никой няма желание да си “мърси” ръцете. Това е един от изводите. Вторият е: Не се знае кои точно са “двигателите” на този процес! Може би част от същите, които не желаят да се “цапат”!
Кой е “силният гръб”?
“Някой” започва усилено да стопира работата в отдела на Общинска администрация, където пристигат от Родилно отделение и се оформят документите на новородените. Дълго време не се предоставят в законоустановения за това срок. Служителката, оторизирана да ги обработва, внася докладна за случаите на фалшифицирането им до кмета и прокуратурата. Присъствала на злополучния “разговор” в болницата, тя е изпращана и на други “разговори” и “проверки” в РПУ, Районен съд, Районна болница. Управляващите умело демонстрират “активност” и “загриженост” за случващото се!
Със създаването на публичност на разкритията с новородените чрез местната и централна преса се завихря обществен скандал, в чийто център се озовава и общинската служителка, превърнала се в крайна сметка в изкупителна жертва. Започва следствие, заформя се съдебно дело, но…само толкова. Скандалът е потулен. Публична тайна остава твърдението, че в “голямата игра” основна е ролята на “големите пари”! За жалост!
“Безсилието” на властта
Следва период на затишие. В тези дни Общинска администрация е посетена от местен жител, юрист, живеещ в столицата, който споделя, че гореспоменатата адвокатка е известна и в столичните среди с около 40 продадени новородени! Но това не смущава все още никого. И няма кого да смути.
След отправяне вече на заплахи към служителката и семейството й, тя решава да се „брани“ сама. Включва се в курс за „Дейности с огнестрелно оръжие“. Този факт е сензация за изцяло мъжката аудитория на ръководители на предприятия и охранители. А и едва ли са допускали абсурдността на мотивите й за подобно решение! То изглежда „налудничаво“ за „широката общественост“ в малкия град и проявеното любопитство няма как да се прикрие. Колежка на „курсистката“ се престрашава и пита:
„Курсът за оръжие има ли нещо общо с изчезването на бебетата?“ Но как ли е можело да й се отговори?
Въпреки всичко търговската фиеста продължава. Майка на три деца ражда четвърто. Бащата, работещ в друго населено място, рядко посещава семейството и не успява да „усети“ и да разбере за този факт, майсторски прикриван от съпругата му. Детето е нежелано и майката иска да го изостави, като за тази цел ангажира отново местната адвокатка, специалист в тези дела. След уреждане на паричните взаимоотношения нотариус „обработва“ отказа от новороденото, като заверява нотариално документа, фалшифицирайки подписа на бащата. Детето е изпратено в София!
Но…в един момент майката изисква от адвокатката копие от „отказа“, което категорично й е отказано. Тя се обръща за съдействие към Общинска администрация и полицейско управление. Но никой не е в състояние да реши проблема й! А и адвокатката не би допуснала подобна грешка – представянето на копие от договора автоматически уличава нея и нотариуса в извършено престъпление! Но на среща с и. д. кмет и началника на Полицейско управление майката разкрива цялата истина, която се записва на касета /според кмета/. Но управляващите са „безсилни“!
Общинската служителка не издържа на тези издевателства срещу закона и истината и въпреки несъгласието на кмета заминава за столицата и посещава болницата, където проучва, че е настанено временно детето. Успява да пристигне, преди то да е „пренасочено“ за някъде. Легитимира се и получава копие от прословутия фалшификат, за който болничният персонал и не подозира. „Охранявана“ от кмета на път за Полицейско управление го предоставя на началника на управлението, с което решава, че е изпълнила дълга си като служител, човек и майка. Но изпитвайки съмнения, че очевадното доказателство за извършено престъпление от няколко защитници на закона е попаднало на мястото си!
Междувременно отново се задейства изобретателността на същите субекти, реализирали престъпната схема и отново в съучастие със същата майка. Наложително е все пак да се спасяват. Нотариусът, обезпокоен за кариерата си, посещава родното място на родилката – многодетна майка и след умела „обработка“ на съпруга й, чийто подпис в нотариално заверения документ е фалшифициран, се оказва, че бащата „е дал съгласието си по телефона!“…
И гаврите на властта нямат край!
Новият градоначалник влиза в играта
Новоизбраният кмет включва в екипа си същата адвокатка, станала печално известна с трафика с новородени. Само броени дни преди това, в неофициален разговор с него, главната редакторка на печатния орган на общината споделя притесненията си около избора на новия юридически консултант на кмета и общината, като за най-неподходящ посочва въпросната адвокатка. Уви! Именно тя отпочва „делата“ на общината. За кратък срок след пристигането си тя внася със „съветите“ си хаос в работата на общинското звено, занимаващо се с новородените. Отново същата главна редакторка предупреждава кмета, че с действията си адвокатката „разчиства лични сметки“, което фактически разстройва работата на цяло звено в структурите на общинска администрация.
Но новият кмет е в еуфория от постигнатата изборна победа, „приобщен“ и устремен впоследствие към откриващия се нов хоризонт за облагодетелстване, неотклонно следва съветите на своя юрис-консулт, които, разбира се, го устройват на сто процента.
С новия мандат започва и ново развихряне на скандала с бебетата. На 15 май в гр. Вършец, в домашно мазе /по признанията на дядото на новороденото/ се ражда извънбрачно дете, което е докарано впоследствие заедно с майката в Районната болница поради влошеното здравословно състояние на родилката. Необходимият документ „Съобщение за раждане“, изпратен от родилното отделение на болницата, пристига в законоустановения срок в съответната служба на Общинска администрация с подпис на майката, подпис и печат от здравното заведение. В него е отбелязано, забележете, че детето е „родено в болницата в Берковица“, в „присъствието на лекар и акушерка!“ В графата „Местожителство“ и „Местоживеене“ е отбелязано гр. Монтана, Дом „Майка и дете“, тъй като майката е решила да се откаже от детето. След като тя представя „Декларация за отказ“ от детето си, заверена нотариално в Районен съд, служителката в съответния отдел издава „Акт за раждане“, който майката получава чрез положен от нея подпис в Актовата книга. Привидно дотук всичко е наред. Впоследствие служители от АГО на същата болница съобщават на общинските служители, че този адрес, посочен в болничния документ за пребиваването на детето, не е верен. От кметството изискват нов документ с вярно посочен адрес за местонахождението на детето след изписването му от родилно отделение.
След публикация в местната преса от болницата изпращат втори документ с подпис и печат и с подписа на майката, в който отново е отбелязано раждането на детето в „здравно заведение“/!/ и „в присъствие на лекар и акушерка“/!/, с допълнение в графата за местожителство и местоживеене – освен Дом „Майка и дете“- Монтана, е „допълнено“, че „на 16 май /забележете! – светкавично, веднага на следващия ден след раждането му!/ детето е преведено в НИК-ВМИ-София, клиника по неонатология!
След скандалното разкритие, че детето не е родено в болницата и не „в присъствие на лекар и акушерка“, завеждащият Родилно отделение, /нашият познайник от сензационния „разговор“ с „тайната“ за местонахождението на вече познатото ни друго извънбрачно родено бебе/ стъкмява поредната си гавра с държавните служители, както и със своите работодатели в болницата, като изпраща трето/!/ пародийно „Съобщение за раждане“, в което не посочва нито името на майката, нито местоживеене и местожителство на новороденото, но пък с любопитна „корекция“ – детето този път е родено „у дома“ /но не беше в Берковица, както е отбелязано, а в гр. Вършец!/ и „без присъствие“ на лекар и акушерка“!…И полага собствения си подпис като „Зав. АГО“!
След настоятелно изискване от болницата на документ с пълно и вярно съдържание, в който се посочва действителното местонахождение, където ще бъде изпратено детето след временния му болничен престой в неонатологичната клиника в столицата, един от отговорите е: „То може и да умре!“
Тези нагли, цинични и безотговорни действия, почитаеми Читателю, са неизменната част от престъпната технология за трафик на деца в България, която се вихреше в средата на 90-те!
…Работата в кметството е блокирана, респ. и на служба „ЕСГРАОН“ в областния град, където по закон се придвижва документа на отказаното новородено. За възникналата неразрешима ситуация служителката уведомява устно кмета. Нареденото от него е да се подготви докладна до ръководителя на болницата, в която да бъде „помолен“ служителите му да изпълнят задълженията си, оформяйки точно и ясно документа на новороденото. Нареждането е изпълнено. За случая вече са уведомени и ресорния на отдела, и новоназначения/!/ юрис-консулт, който „съветва“ служителите „да не се занимават повече със случая“, а да подадат сигнал до прокуратурата. Играта наистина загрубява и участниците в този цирк вече не усещат, че губят контрол и излизат „извън релси“! „Ресорният“ също изиграва „ролята“ си и също „съветва“ служителите – да не сигнализират, а да предоставят тази „възможност“ на самия юрис-консулт… „Верни“ и „предани“ на кмета подчинени, достойни за възхищение!
Очевидно и най-вече възмутително е, че няма кой да разреши въпроса с документацията. Служителката отново решава да информира устно кмета, но той умело избягва среща с нея, като „обещава“ такава, но до края на работното време не се появява в служебния си кабинет. И тя решава да внесе писмено докладна за неразрешимия казус, в която предупреждава работодателя си, че ако не се намеси лично за разрешаване на проблема с новороденото, с което ще предотврати опасността от изчезването му, ще сигнализира най-висшите инстанции на съдебната система! С този акт настъпва и кулминацията. „Бунтът“ на служителката провокира всички, участвали или съглашателствали в схемата за трафика. И е назидана публично за „дързостта“ си. На специално организирана от кмета „среща“ между служители в общинска администрация и ръководството на болницата се разиграва пореден цирк, в което юристът на общината преобръща наопаки изразеното становище за сигнализиране на прокуратурата и обвинява в „бездействие“/!/ служителите в оторизирания за обработка на документите отдел в общината. Парадокс – престъплението е факт, но истината е поругана, а виновни са тези, които преследват тази истина! А толкова е просто обяснението – никой не може да се осмели да посегне на един печеливш „бизнес“, толкова печеливш, че играчите с цената на всичко го бранят докрай.
…Следва последен, четвърти/!/рунд – четвърти документ за едно и също новородено, в което вече са отбелязани всички изискващи се от закона данни, но този път без подпис на майката. За сметка на него пък фигурират два подписа от родилно отделение – и на завеждащия, и на акушерка!“
…В онзи период битката за всяко извънбрачно родено дете, водена от една обикновена и наивна служителка на най-ниското стъпало на държавната йерархия, атакувана от всички институции за поведението си, беше с предизвестена, тежка загуба. Но тази война и до днес не е спечелена от държавата. Защото войната за съхранение на остатъците от морал и човеколюбие може да бъде спечелена от личности, чиято свещена мисия е именно тази победа! А такива вече липсват. Или са на доизживяване.
А това вече е проблем за цялата ни нация!…
И тук е мястото да споменем следващия „главен герой“ в нашата история, чиито действия през 2009 г. довеждат до прословутия телефонен разговор със секретаря на Общинска администрация в Берковица. В този период политическите страсти на местно ниво са нагорещени до краен предел. Бивш общински съветник и бивш кандидат за кмет трудно преживява срива в постигнатата на някакво ниво политическа кариера и започва повсеместни атаки към местните управляващи. Възползвайки се от определени „връзки“ в медиите и съдебната система, с компромати „руши“ авторитета на местната власт – кмет и общински съветници. Опонентът сериозно застрашава устоите им и властимащите решават да се бранят с всякакви средства.
И изведнъж като в изневиделица, някой се „сеща“, че преди доста години този субект, юрист по образование и професия, е същият, участвал с действията си, макар и в сянка /и не само!/, в защитата /и не само!/ на трафикантите на новородени бебета! Същият тогава прави опит да изкупи от местна книжарница всички екземпляри на книга, официално оповестила трафика с новородени в града. И пак същият изкупува наведнъж стотици броеве на областно печатно издание с публикации за случващото се около неговите приятели-„търговци“!
И управляващите разчитат именно на тези факти. Последен отчаян опит за самоотбрана, за спасяване на властта, службиците и парите е „провокацията“ към общинската служителка, уволнена някога дисциплинарно поради атакуване на действията и престъпленията на всички гореспоменати „главни герои“! Тя може да им бъде полезна, като предприеме собствена атака и „припомни“ на обществото старите „провинения“ на опонента им.
И…както би казал Милан Революцията, тази служителка „бях аз“!
…Зимата на 2009 г. се грижех за умиращата ми майка в УМБАЛ „Александровска“ в столицата. Бях прекратила в продължение на месеци всички контакти с външния свят и телефонното позвъняване тогава на личност извън най-тясното ми обкръжение ме изненада. Обаждаше се секретарят на Общинска администрация –Берковица. След светкавично „резюме“ на проблема, не без доза притеснение, достига и до същността – не мога ли да „помогна“ по някакъв начин! Нали преди няколко години „съм писала нещо против тях!“…
Трагедията на майка ми и моята собствена бяха толкова покъртителни, че тогава бях изгубила способността да мисля и разсъждавам трезво. Но това обаждане ме извади от вегетирането ми, изуми ме, преобърна ми представите за нищожните, но все пак остатъци от етика, морал, почтеност, достойнство! Секретарят, може би използван като нечия чужда, удобна маша, едва ли съзнаваше на каква гавра със собствената си личност се беше подложил. Лично аз дълбоко се надявам да не го е осъзнавал, зашото в противен случай демонстрираше по най-скандален начин и доказваше на практика безочието, наглостта, лицемерието, аморалността, властолюбието, отмъстителността на властимащите ни днес!
Секретарят, натоварен с тази непочтена за моите представи мисия, нямаше как да знае, че искаше от мен нещо, което моята съвест, моето възпитание, чувството ми за лично достойнство, което отстоявам цял живот и си понасям последиците от това, не биха ми позволили подобно поведение. Защото изискваха от мен съпричастност към действията на тотално деградирала ценностна система, съхранила своята безпаметност. Бях в състояние да „атакувам“ мои лични бивши /а вероятно и настоящи/ врагове, само ако това го изискваше собствената ми личност, собствените ми необходимости.
Отговорът ми беше лаконичен:
„Г-н секретар, явно Вие пропускате нещо много съществено – едно от лицата, участвали в онази схема, за която ме молите отново да „пиша“ и което преди години трябваше да бъде зад решетките, в момента е Ваш юрис-консулт“!
С тази неочаквана за секретаря „констатация“ разговорът по телефона приключи. Но събеседникът ми може да бъде оневинен донякъде. Не поради наивитет, а поради слабата си информираност. Не знаеше още един факт: Прекият му началник понастоящем беше нарочният „свидетел“ на бившия градоначалник, и двамата участвали в сценария по моето дисциплинарно уволнение през лятото на 1997 г. поради „намесата“ ми в трафика с новородени!
Година и половина по-късно, в деня на празника на Берковица и президентското посещение, минавайки край мен, г-н Секретарят просто „не ме позна“!
Е…оневинен е, защото „поръчителят“ беше друг! А манипулираният винаги е достоен за съжаление!
ПРИЛОЖЕНИЕ
Из „Veneficium Bulgaricus – Сага за Виктория“
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
* * *
…Драмите около майка ми бяха толкова шокиращи, че последна грижа бяха някакви документи. И лекарите прекрасно са знаели това. Преди да напуснем болницата, получаваме единствената епикриза, в която мимоходом прочитам, че пациентката е постъпила „за втори път“/!/ Засега от документ за „първи прием“ няма и следа. Но не обърнах внимание на тази евентуална, за мен „техническа грешка“. А авторите се бяха подсигурили – епикризата от „втория прием“ си имаше и изходящ номер – 8104/877!
…Наистина неведоми са пътищата на съдбата. Кой е предполагал, че същата пациентка ще се върне почти веднага обратно в същата болница, в същата клиника и при невероятния лекарски екип? И от този момент стартират замислите по изфабрикуване на болнична документация, чиято единствена цел е да оправдае действията на лекуващите в източване на НЗОК. Колко ли време и интелектуална енергия са похабили за това?
От деня на постъпването на Виктория в „Александровска“ в продължение на шест дена не се предприемат никакви реални стъпки за лечението й. Назначените консултации с отделни специалисти се провалят една след друга. Основна причина за това са „служебни ангажименти“! Твърде любопитно е дали консултациите и прегледите на пациентите се вместват в тези „ангажименти“! Те са причина както майка ми, така и почти всички останали пациенти да бъдат разигравани и разкарвани из необятните пространства в дворовете на най-голямото в България болнично заведение, за да ги „консултират“ специалисти и да извършват назначените им изследвания. Такъв почти двукилометров круиз на болната ми майка до кабинет за ЕКГ /електрокардиограма/ и обратно до болничната стая й гарантира и тежка пневмония, която се оказа решаваща за очакващите я мъчения. Симптомите й започнаха светкавично, а й предстоеше несъмнено сложна и тежка хирургическа интервенция, която само Бог и съмишлениците на професора знаят дали се вмества и оправдава основнатахцел, която си поставя хирургът – хемостаза /спиране на кървенето/.
Упоритата кашлица на майка ми не спира. Но никой в болницата не обръща внимание на този проблем. Тук да не е клиника за белодробни болести! Очевидно авторитетът на професора не е респектиращият, който да задължи специалистите да изпълнят своя хуманен и лекарски дълг. Назначената консултация на 27 март със специалист-пулмолог не се осъществява. Причината е ясна и проста – „не дойде консултанта“ – отбелязват в листа за „наблюдение на болния“. На 30 март отново е назначена консултация с пулмолог. Отчетено е, че на същата дата тя е проведена, което не отговаря на истината. Фактите го доказват по-долу. Но за сметка на този „пропуск“ отново след десетки настойчиви молби към лекуващия професор, най-сетне се явява и интернистка. Но за наша изненада тя провежда „консултацията“ с болната единствено чрез диалог и то на почтително разстояние от нея. Може би грешим! Сигурно това е най-модерният и ефикасен метод в съвременната медицина.
Преди да подложат пациентката на пагубната туморна транс-уретрална резекция /Ту ТУР/ се предполага, или поне се изисква от правилата в медицината, да се извършат всички необходими и задължителни изследвания. Бяха ли извършени такива?
При постъпване в болницата рентгенографията на белите дробове на Виктория констатира липса на огнищни промени. Благодарение на провокираната чрез круиза на майка ми пневмония и последвалото нехайство и безотговорност на лекарския екип, непосредствено преди резекцията, следващото образно изследване, искането за което е подписано лично от лекуващия професор /на което никой не обръща внимание!/, отбелязва промяна в първоначалната констатация – наличие на „плеврални усилвания“ и „излив“. Каква друга би била причината за тази промяна, ако не безхаберието на лекарите? Резултатът от него вероятно щеше да бъде още по-драматичен, ако не бях попаднала съвсем случайно на дежурен в отделението анестезиолог, с когото споделих проблема на майка ми. Очевидно той беше наясно с предстоящата ТУР и съвсем в прав текст ми довери, че не споделя това решение на професора, нито вярва в успешния изход на манипулацията.
Беше моя фатална грешка, че тогава не вникнах по-задълбочено в думите му. Именно той прояви определена загриженост и съчувствие към изразеното мое безпокойство за пневмонията на майка ми и по своему ме „консултира“! Странно е, че единствено той се съобрази с доказано от медицинската наука твърдение, че вследствие на белодробната инфекция тя неминуемо достига до кръвния ток и до бъбреците, като им гарантира още едно тежко изпитание преди да унищожат функционирането им с транс-уретралната резекция! На хвърчащ лист, който пазя в документацията на Виктория, анестезиологът „изписа“ антибиотик „Azatril“, който трябваше за два дни/!/, непосредствено преди резекцията, да „излекува“ пневмонията на майка ми. Несъмнено подобна бърза и агресивна атака на сърцето беше погрешна и нехуманна. Лекарят е знаел това. Може би затова не получих надлежно попълнена от лекаря рецепта с оправданието, че „няма право“ на това. Такова „право“ със сигурност имаше консултиращата от разстояние интернистка, но тя съвсем не се възползва от него. Да не говорим пък за „дълга“ на прословутия „пулмолог“! Оставаше да разчитам единствено на човечността на млада фармацевтка, която с определен за службата си риск ми предостави без рецепта антибиотика. А ако беше отказала? И тогава нищо нямаше да спре професора да качи на операционната маса пациентка с очевадна пневмония!
На 27 март, преди агресивната медикаментозна атака на сърцето, пациентката е „хемодинамично стабилна“, с „ритмична сърдечна дейност“. На 31 март вкарват майка ми в операционната. Впоследствие в документа за „наблюдение на болния“ с дата 31 март присъстваща на нечовешкото зрелище лекарка, оказала се от малкото добросъвестни в тази дружина, а може би и безпокояща се в по-голяма степен за собствената си репутация, но със сигурност по-слаба сребролюбка, отбелязва:
„При поставяне на операционната маса болната е с аритмия, камерни екстрасистоли. За момента не подлежи на обща /спинална/ анестезия. След консултация с кардиолог и съответно /…/ може да се обсъди за подлежане на анестезия. С молба за Ro-графия pulmo et cor. С болед. перист. кашлица. Да се повтори ЛКК и…“
Нечувано, нали? Но чудовищното, престъпното е друго. Непосредствено преди тази гавра с болната в т. н. „Предоперативна епикриза“, нечия ръка е отбелязала следното:
„Ro gr/sc pulmo et cor – да“/!/
„КАТ – да“/!/
„Консултация с интернист – да“/!/
„Предлага се за оперативно лечение“/!/
/И може би най-безобидното тук, но изрично отбелязаното е, че пациентката „постъпва за втори път.“/!/ След като до този момент тя никога не е напускала болницата и официално не е била изпиствана./
В този ден някой трябваше задължително да зададе и изисква отговор на неотложните въпроси:
Преди или след качването на пациентката на операционната маса е била изготвена предоперативната епикриза с отбелязаните в нея изследвания?
Документът действителен ли е, или е напълно формално изготвен, след като след отложената – т. е. „пропадналата“ манипулация анестезиоложката дава мнения и становища, които според предоперативната епикриза са били извършени и пациентката се предлага за операция?
Ако необходимите изследвания са извършени предварително, дотолкова ли се разминават и си противоречат знанията и схващанията за научните методи и принципи в медицината на двама лекари-специалисти анестезиолози, че единият казва „Да“, а другият – категорично „Не!“? Ако наистина е така, всички ни очаква черно бъдеще.
Бяха ли налице реални изследвания, имаше ли легитимна документация, на която да разчитат хирурзите, чие мнение беше зачетено и чие – не?
Кой е отговорният, или по-скоро безотговорният, който подложи на тежко изпитание и медицинската наука, и майка ми, и някой почтен свой колега?
Безотговорни, пезпардонни, незачитащи нито клетва, нито дълг, нито човешко същество! Някой се е самозабравил в стремежа да реализира на всяка цена и веднага още една клинична пътека. /И още една, и още една!/ След този зрелищен провал лекуващият професор роптае, недоволен от реакцията на анестезиоложката по този „дребен“ проблем, а всъщност единствената, поне за момента спасила майка ми от смърт още на операционната маса.
На гореспоменатия документ под становището на анестезиоложката дава своето мнение и кардиолог, който констатира:
„пациентка с хипертонична болест и екстрасистолна аритмия, от седмица не си пие лекарствата „диротон“ и „тертензиф“ /а през тази една седмица тя е в ръцете и „грижите“ на същите лекари в „Александровска“!/…С мнение за лечение с „Betaloc Zoc“.
И забележете – всички тези заключения, мнения и препоръки, цялата тази „загриженост“ се проявяват след провалената резекция!
Нямам представа дали впоследствие някой от лекарите е обърнал внимание и се е съобразил с указанията на кардиолога и анестезиоложката, но препоръчаното лекарство в деня на „опита“ 31 март е изписано на рецептурна бланка едва на 7 април, втория ден от второто/реално/ постъпване на майка ми в същото отделение, а реализираният този път втори опит за ТУР е веднага на следващия ден – 1 април!
Но и от това никой не се интересува. Едва след скандалния провал в медицински документ са отбелязани консултация с кардиолог, ЕКГ, ЛКК, Ro-gr. Pulmo et cor, проба с „Ceftrin“, фигурира „Fragmin“, „Dexofen“, витамин „С“.
За да успокои все пак съвестта си, професорът решава /едва преди втория опит/ да изпише на пациентката антибиотика „Monural“ /„Fosfomycin“/. Изписаният за еднократен прием медикамент е предназначен за лечение на „неусложнени инфекции/!/ на долните пикочни пътища и профилактика при хирургични процедури“. Препоръчителни преди транс-уретрални хирургични процедури са две дози – първата се приема орално три часа преди операцията, втората – 25 часа след нея. Лекарството е „назначено“, но не и „изписано“ с рецептурна бланка! Такава ни се предоставя едва на 3-ти април – два дена след хирургичната интервенция на пациентката! За втора доза никой не споменава.
Професорът нервничи, нетърпелив е около възможността да изконсумира клиничната пътека. И прави с майка ми експеримент след експеримент, безсърдечно, безцеремонно, хладнокръвно, като с жив, ненужен плъх! Няма кой да охлади „ентусиазма“ му и да го върне в реалността. След всички препятствия той най-накрая е изпълнил намеренията си. Но в изфабрикуваната „История на заболяването“ след мнимия „втори“ прием нехайството е толкова голямо, че липсват каквито и да е данни, изискващи се в документа относно изхода от хоспитализацията. Не се знае болният дали е „оздравял“, дали е „с подобрение“, дали е „без промяна“ или „с влошаване“. Слава Богу, че и квадратчето, съответстващо на „починал“, засега е празно! Но и без това рискът не е съществен – поредната възрастна „бройка“ можеше да си отиде, просто защото „не е издържала на операцията“! Но както вече стана ясно, завидна доза старание пък е вложено в редактиране на епикризите на Виктория.
Дали наистина това поведение е нехайство, или са умишлено направени пропуски? Все пак е необходим документ, целящ да оправдае един несъществуващ прием на пациент. И съвсем логично е в него да не фигурира ничий подпис. Страшното за майка ми беше /което може да сполети всеки българин, потенциален пациент/, че въпреки ясно осъзнатата от лекарите невъзможност в рамките само на една нощ да бъдат елиминирани всички проблеми, довели до отлагането на една операция – хипертоничната болест, екстрасистолната аритмия, упорита кашлица и пневмония, те настървено продължават веднага пъкленото си дело! Кой го е грижа?
Елиминирани или не, трескава възбуда владее професора в часовете между двете интервенции – пропадналата и предстоящата. Ако тогава бяхме с бистър ум, нямаше как да ни убегне и да не ни безпокои това нетърпение, този стремеж на всяка цена да положи отново и веднага пациентката на операционната маса, престъпно игнорирайки всички реални причини за отлагането и рисковете за живота й от подобно съвършено безотговорно решение…
Под № 330, след една кошмарна нощ за шокираната Виктория и близките й, адът настъпва отново. В затрогващо единомислие с част от екипа си професорът чрез втори опит прави зрелищна операция. Дава тон на касапницата и без да се интересува от крайния резултат, преотстъпва скалпела на свой любопитен и любознателен по-млад колега. Нали все пак всички трябва да се „учат“! Нали науката трябва да напредва, нали такава е преди всичко и целта на този експеримент! Оправдан или не от медицинска гледна точка /от хуманна – категорично Не!/, с него ученият очаква да са приключили ангажиментите му към Виктория. По всяка вероятност научният му труд ще бъде обогатен с нова, актуална информация. Важното е, че пациентката е изписана в „добро общо състояние“, „афебрилна“, дори нещо повече – „даден й е телефон за връзка“! Но никой не дава никакви съвети, препоръки, указания за последващи и задължителни действия и грижи за една онкоболна!
Виктория постъпва в УМБАЛ „Александровска“ на 25-ти март и е изписана на 3-ти април. Както вече е известно, единствената епикриза, която получаваме в този ден от лекарите, е с текст:
„…приета на 31.03.09г., изписана на 03.04.09г…Постъпва за втори /!/ път в клиниката по повод микционно-дизурични смущения и епизоди на макроскопска хематурия.“
Напълно е игнориран първият прием. Епикризата от него с „измислената“ диагноза не трябваше да става наше достояние и ние нямаше как да научим за нея. На това е разчитал и г-н професорът!Уви! А и какво невежество допускам от моя страна да предполагам, че всичко това е само и единствено неволна грешка на човек от екипа или на самия професор. А може би са очаквали майка ми да се върне отново при тях, имайки предвид положените за нея медицински грижи! За да й връчат епикризата от първия прием! Със сигурност професорът би заложил и най-скъпото си това да не се случва. Но за негово нещастие – случи се!
В хаоса е допуснат много съществен пропуск, който отново документално компрометира авторите. В листа за „наблюдение на болния“ с изх. № 7655/834, който успях да съхраня, всички изследвания и манипулации логично следват на една и съща страница от деня на приемането 25-ти март до 1-ви април включително. Същото се отнася и за т. н. „температулен лист“ на пациентката. В него без прекъсване са отбелязани температурните амплитуди в състоянието на В иктория. И в листа фигурира едно единствено, отбелязано писмено „изписва се“ под дата 3-ти април!
Любопитно е дали изискванията за оформяне на болничната документация допускат на един и същ документ с изх. № 7655/834 да се попълват данни и изследвания на пациент, приет за „втори път“ в болницата и със съвършено различен изодящ № 8104/877? И като капак на всичко в единствения температурен лист е отбелязана стая №7, с легло №2, които сякаш съвсем случайно фигурират и в документа за мнимия „втори“ прием!
Но срамът за лекарския екип и преди всичко за професора нямаше да е пълен, ако не беше попълнен още един много важен документ, с който на пръв поглед авторите като че ли се подсигуряват и „бетонират“ законосъобразността на действията си – декларация „от името“ на Виктория, потвърждаваща, че един от лекарите й „предлага“ да бъде хоспитализирана на 31-ви март 2009 г.! Но нали вече е хоспитализирана!…Дявол да го вземе, нали за да има нов прием, трябва да има и изписване!…Скритата първоначално от нас епикриза с измислената диагноза ще свърши перфектно тази работа…Лекарят не се подписва, но вписва своя „УИН“! Може би неволно! А дали Виктория е знаела за какво полага своя подпис? Дали е автентичен? Може би ще узнаем в бъдещето!
Върху епикризата и за мнимия, и за реалния прием фигурират подписите на мастит професор, със сигурност врял и кипял в казана на беззаконието, както и на млад, но твърде сервилен, за жалост, лекар, който при други обстоятелства би се оказал изкупителната жертва на професора. Нему се падна незавидната участ да излее доста пот, хвърляйки се пред очите ми от кабинет в кабинет, като уплашена лястовица в неприветливо, тясно и задушно хале, докато успее да „синхронизира“ действията на колегите си, респ. да коригира и „уточни“ номерата на клиничните пътеки и текстовете в предоставените няколко на брой и с разминаващо се съдържание за един и същ прием епикризи, но всичките „оригинали“! И верният млад колега се справя перфектно. Но едва ли осъзнал риска за бъдещата си репутация на евентуално почитан и достоен лекар!
Станах неволен свидетел и бях изумена от тази срамна и жалка гонка, с която лекарите като че ли преследваха, и то упорито, собствените си кошмари. Когато виждат, че ги наблюдавам, скупчени до полуотворената врата на професорския кабинет по време на напрегнатия им разговор, може би спешен „консилиум“, но не за състоянието на пациентката, а за „здравословното състояние“ на документите, мигом я затварят.
„Гузен негонен бяга“ – е казал мъдрият ни народ…Сякаш аз от разстояние „подслушвах“ и бях в състояние да „чуя“ необичайния им разговор!
За изфабрикувания „трети прием“ получаваме две епикризи с различна редакция. Диагнозата на единия вариант беше допълнена с текст: „Collica renalis“! Анамнезата твърдеше: „Не се оплаква от болки!“ Но нали все нещо трябваше да свършат лекарите при приема на тази пациентка и то, забележете – „спешно“ насочена тук от „Спешен кабинет“ на „Александровска“. И независимо че според анамнезата Виктория не се оплаква от болки, единствената грижа според този вариант на епикризата се оказва „…спазмолитична и аналгетична терапия“, след което „болките намаляха“! – Нелогично, жалко, чудовищно!
При втория вариант на епикризата за „третия прием“ липсва „Колика реналис“! Тук няма „болки“, няма „спазмолитична и аналгетична терапия“. Но пък е добавен много внимателно редактиран текст, според който „след щателно почистване на оперативното поле“ отново е извършена „уретроцистоскопия“! След което отново прецизно е „поставен трипътен катетър“ и „включена промивна система“! И въпреки че майка ми вече беше „пътник“, „следоперативният период“ е „гладък“, а пациентката „се изписва“ „в добро общо състояние“!
А във ВМА, където Виктория постъпва полужив труп същия ден, „доброто общо състояние“ от „Александровска“ е характеризирано: „…увредено общо състояние…обща отпадналост до безсилие, коремни болки и гадене, невъзможност да уринира, болезненост двустранно в лумбалната област, разстройство – диарийни изхождания,…отслабено везикуларно дишане, отслабени сърдечни тонове, двустранна хидронефроза!“
…На мама й оставаха няколко дни живот, които й подари един военен лекар.
Следва продължение!
Кратък речник на медицинските термини
коагулорум /коагулум/ – съсирек; маса от съсирена кръв, каквато се образува при кръвосъсирване; кръвосъсирекът е като запушалка за кръвоносния съд;
хемодинамично стабилна /хемодинамика/ – движение на кръвта в сърдечносъдовата система съгласно силите и законите, по които кръвообръщението функционира;
пулмолог – специалист по белодробни болести;
спазмолитична и аналгетична /терапия/ – с обезболяващ ефект;
„колика реналис“- болки в бъбреците;
двустранна хидронефроза – симптомокомплекс, включващ прогресивно патологично разширение на пиелокаликсната система и атрофия на бъбречния паренхим, настъпващи след обструкция по хода на уретера с последващо частично или пълно спиране оттока на урина; ако пречката е в нивото на пикочния мехур или уретрата, може да се стигне до двустранна хидронефроза;
Ще започна историята с един празник – 8 септември, ден на гр. Берковица. Годината е 2010. На посещение в Берковица е президентът на РБ Георги Първанов. Жестът към местните управляващи и населението е повече от трогателен. Домакините са се постарали в сценария. След година предстоят нови избори, все пак. Има всичко: “Луна-парк”, знамена, балони, музика, павилиони на гостуващи търговци с лакомства и невероятни “подаръци”. Организацията е перфектна – на площад “Йордан Радичков” е стълпотворение от любопитен и развеселен народ, жадуващ зрелище. И го получават: приветствия, награди, почести, песни и танци…колко му трябва на народа?
Последен има думата г-н президента. Ловък и опитен политик, безупречно владеещ хватките на дипломацията, без значителни усилия успява да разнежи публиката. Лесно се печели симпатия в тези български ширини, стига да провокираш изчезващото чувство за значимост, за законна гордост от постиженията на твой почитан земляк и…президентът припомня емблематичи мисли на мъдреца-земляк Йордан Радичков. Всички са омилостивени, трогнати и доволни!…Не, не всички! Помежду си присъстващите реагират по своему – никой не им дава думата да поставят на президента тревожещи ги и неотложни въпроси за пенсиите, за безработицата, най-голяма в страната, за бедността, за “свършека” на родния край. И…както би казал Милан Революцията - и аз бях там.
Имах намерение да се възползвам от гостуването на президента и да му връча в писмен вид една от технологиите за кражба от държавата. Не че той не ги познаваше! Постарах се доста, но от първи опит не успях. Темпото, с което първенецът “разглеждаше” в ОНЧ “Иван Вазов” изложбата на местни творци и занаятчии, както и “постиженията” в Берковско, беше вихрено, а “интересът” на президента беше повече от протоколен. Но децата сияеха и очакваха похвали. Нали е висока чест самият президент да спре пред теб и да те заговори!
Междувременно се случи нещо любопитно и изненадващо, касаещо мен самата. Двоумейки се дали да поема по освободеното от президентската охрана място пред читалищната сграда в посока към президентската свита, виждам идващия към мен секретар на Общинска администрация. В момента, в който бях готова да поздравя, той преминава край мен, но…не ме познава! С този субект се познавахме отдавна, години поред бяхме колеги в общинска администрация, а и преди постъпването му там се познавахме като “съграждани”. Нито ме “позна”, нито поздрави! Поведението му ме изненада, тъй като в минало време той сполучливо и навсякъде демонстрираше “открит” характер, дружелюбност и контактност, с една дума – умееше да общува с всички. Макар че подобни качества не са типични за един бивш военен.
Този на пръв поглед съвсем незначителен епизод в деня на празника на Берковица си има и своята предистория, както и логично обяснение. Никак не беше трудно да се досетя, че подтекстът в поведението на г-н секретаря се коренеше дълбоко в минали събития и най-вече в един необичаен телефонен разговор, който той провежда с мен през зимата на 2009 г. Но за да стигнем до него, ще се случат поредица главозамайващи събития, малка част от които вече съм описала през 2002 г.
Участниците в тях присъстват и в миналото, и в настоящето. Предрешават и диктуват събития и съдби, “пишейки” с делата си една позорна история за родния си край.
Предисторията
Как се търгува с извънбрачни новородени бебета?
Късата памет и безотговорност на държавните институции
Тук ще стане въпрос за абсурдната технология, с която се продаваха извънбрачно родени деца без съгласието на собствените им майки; раждането и отказването от деца без знанието на собствените им бащи; за престъпност с чудовишен облик; за престъпната и консуматорска природа на хора, оторизирани да защитават закона и самите нас; за подлостта и чувството за безнаказаност у истински престъпници, насочващи оръжие срещу всеки, дръзнал да защити интересите им.
До болка познато! Стартира в началото на жадувания “преход” към нов, “демократичен подем”. Но и днес съпътстващо живота, сънищата, мечтите ни.
Днес, някъде в столицата, упражнява професията си “акушер-гинеколог”, бивш служител на болница в гр. Лом – изгонен оттам, бивш служител и на болница в гр. Берковица – изгонен и оттам с дисциплинарно уволнение. И дано само “бивш” търговец на бебета! Вероятно става ясно, че този “бивш” е лишен по повелята на закон да упражнява “легално” професията си. Но както многократно вече е доказано, в страна на абсурди като нашата няма невъзможни неща. Този лекар е сред главните герои в настоящата история.
Властите в гр. Берковица го приютяват безапелационно и гинекологът започва да си разиграва коня, години несмущаван от никого. Благодарение на него в Берковица идват, за да раждат децата си наивни момичета от Лом и областта, на които специалистът предлага офертите си за гинекологична и родилна помощ. Каналът Лом – Берковица става постоянен, сигурен и най-важното – доходоносен. Но за девойките този “жест” е благороден, защото ги спасява от бъдещо унижение, презрение и пренебрежение в обществото, поне според философията на родителите им. Но героят-“благодетел” се заиграва до такава степен, че се самозабравя. Една след друга девойките идват и си отиват, оставяйки след себе си по един нещастен живот, чието бъдеще определят безскрупулни и необезпокоявани до този момент от никого, личности.
Другият главен герой в историята с бебетата понастоящем е юрис-консулт в община Берковица! Но…”нищо не е забравено и никой не е забравен”, макар че тези думи овенчават най-трагичния период в съдбата на народа ни – баташкото клане! Е, тук не става дума за клане, само за търговия с жива плът! С детска плът!
Адвокатката е поела отговорна функция – тя ще движи и ръководи“търговското разпределение” на извънбрачните новородени в качеството си на “близка” на гинеколога. Двамата се утвърждават като прекрасен тандем, чиито действия са добре обмислени и синхронизирани.
Властта не си “мърси” ръцете
След констатираното фалшифициране на пристигащи от Родилно отделение на берковската болница документи на новородени, служителка в съответния отдел на общинска администрация, оформяща Актовете за раждане на бебетата, преценява, че е задължена и в правото си да сигнализира на по-висшестоящи органи и институции. Докладва на прекия си ръководител, тогава и. д. кмет на общината, съдебните власти и прокуратурата. Реакция – никаква. Но твърде съмнително и безпрепятствено новородените започват да се препращат и приемат от различни Домове за деца, без предоставяне на ясна и точна информация за бъдещата им съдба. За едно и също дете постъпват противоречиви сведения – и “осиновено , и “неосиновено”.
Оказва се, че за развихрилия се незаконен трафик на новородени в страната и чужбина са осведомени почти всички “отговорни” институции в градчето, овластени да контролират изпълнението на законите и преследнат нарушителите им. За действията на търговците на деца вече се знае и в столицата. Служителката сигнализира и в местната преса, обществеността научава за всичко, случващо се в местната болница и по етажите на местната власт, но безотговорност, страх или лични интереси пречат да се разбули истината докрай. Зашумява се и в централната преса. Журналисти от столицата посещават градчето, за да се запознаят със случая. Но си заминават, умело манипулирани, “предупредени” или уплашени да огласят това, което със сигурност са открили с професионалния си журналистически усет и ерудиция. Но странно защо “не достигат” до извора – до служителката и до документите!
В същия период драматично събитие раздвижва духовете задълго. Девойка от друго населено място ражда в берковската болница извънбрачно дете. И неговата съдба е предопределена. Действащите в търговската схема лица правят опит да скрият следите на бебето и успяват. Донякъде. Но съвсем изненадващо за всички, майката, след мъчителна битка със съвестта си, решава да прибере рожбата си. Намерението й обърква всичко. Тя напуска болницата, като споделя с персонала, че ще се срещне с бащата на детето и тогава ще вземе окончателното си решение. Само след един ден се връща в болницата. Но детето вече е продадено! От родилно отделение го изнасят по време на отсъствието на майката две непознати жени – същите, които случайно среща в този момент на входа на болницата Управителят на здравното заведение. Този факт той си спомня на следващия ден по време на разпит на завеждащия родилно отделение.
На разговора присъства следовател от полицейско управление, служителката от общинската администрация и управителят на болницата. Гинекологът с ирония подхвърля на присъстващите всевъзможни документи, нямащи нищо общо с разследвания случай и категорично и цинично заявява, че няма да издаде “тайната” за местонахождението на новороденото! Изумената служителка, неповярвала на случващото се, скача вбесена и изкрещява срещу циника:
“Как! Вие, господине, искате да кажете, че аз вчера съм родила детето си, оставила съм го за един ден във Вашите ръце, а Вие го давате някъде и отказвате да кажете къде е!…Що за престъпление е това!”
Но докторът сякаш е изгубил всякакво чувство на срам и най-малкото на неудобство. Да не споменаваме за “отговорност” пред полиция и който и да е друг представител на местната власт. Просто изпълнява успешно ролята на клоун в едно великолепно стъкмено от самия него цирково шоу. А лицата на другите двама присъстващи изразяват само недоумение и безпомощност. След скандала управителят на болницата, ненамиращ изход от абсурдната ситуаци, любезно подканя проверяващите да напуснат кабинета на един вече несъмнен престъпник! В своя кабинет той потвърждава личната си безпомощност и разказва за случайната среща с жените, изнесли дедето от болницата. Часове след инцидента и. д. кметът с негови колеги забелязва да излизат от града с автомобил шефът на Родилно отделение, придружаван от адвокатката. И както би могло да се очаква, наскоро майката променя изцяло показанията си.
След този случай и. д. кметът е информиран, че на входната врата на скандалната адвокатка някой е написал приблизително следния текст: “Убийца! Не забравяй, че и ти имаш дете!” Но “оплакване” до полицията не постъпва. Съвсем резонно.
Тогава емоциите са толкова силни, че служителката не си задава въпроса, но след години се пита: Ако завеждащият нямаше сигурен и стабилен гръб, щеше ли да има смелост и кураж за подобни действия?
Разкритието за изтъргуваното новородено е сензационно и покъртително за широката общественост, но не и за специализираните звена в съдебната система – полиция, съд, прокуратура. За подобна, достигнала до тях информация, споделят районният прокурор и началникът на РПУ в града. Но тогава никой няма желание да си “мърси” ръцете. Това е един от изводите. Вторият е: Не се знае кои точно са “двигателите” на този процес! Може би част от същите, които не желаят да се “цапат”!
Кой е “силният гръб”?
“Някой” започва усилено да стопира работата в отдела на Общинска администрация, където пристигат от Родилно отделение и се оформят документите на новородените. Дълго време не се предоставят в законоустановения за това срок. Служителката, оторизирана да ги обработва, внася докладна за случаите на фалшифицирането им до кмета и прокуратурата. Присъствала на злополучния “разговор” в болницата, тя е изпращана и на други “разговори” и “проверки” в РПУ, Районен съд, Районна болница. Управляващите умело демонстрират “активност” и “загриженост” за случващото се!
Със създаването на публичност на разкритията с новородените чрез местната и централна преса се завихря обществен скандал, в чийто център се озовава и общинската служителка, превърнала се в крайна сметка в изкупителна жертва. Започва следствие, заформя се съдебно дело, но…само толкова. Скандалът е потулен. Публична тайна остава твърдението, че в “голямата игра” основна е ролята на “големите пари”! За жалост!
“Безсилието” на властта
Следва период на затишие. В тези дни Общинска администрация е посетена от местен жител, юрист, живеещ в столицата, който споделя, че гореспоменатата адвокатка е известна и в столичните среди с около 40 продадени новородени! Но това не смущава все още никого. И няма кого да смути.
След отправяне вече на заплахи към служителката и семейството й, тя решава да се „брани“ сама. Включва се в курс за „Дейности с огнестрелно оръжие“. Този факт е сензация за изцяло мъжката аудитория на ръководители на предприятия и охранители. А и едва ли са допускали абсурдността на мотивите й за подобно решение! То изглежда „налудничаво“ за „широката общественост“ в малкия град и проявеното любопитство няма как да се прикрие. Колежка на „курсистката“ се престрашава и пита:
„Курсът за оръжие има ли нещо общо с изчезването на бебетата?“ Но как ли е можело да й се отговори?
Въпреки всичко търговската фиеста продължава. Майка на три деца ражда четвърто. Бащата, работещ в друго населено място, рядко посещава семейството и не успява да „усети“ и да разбере за този факт, майсторски прикриван от съпругата му. Детето е нежелано и майката иска да го изостави, като за тази цел ангажира отново местната адвокатка, специалист в тези дела. След уреждане на паричните взаимоотношения нотариус „обработва“ отказа от новороденото, като заверява нотариално документа, фалшифицирайки подписа на бащата. Детето е изпратено в София!
Но…в един момент майката изисква от адвокатката копие от „отказа“, което категорично й е отказано. Тя се обръща за съдействие към Общинска администрация и полицейско управление. Но никой не е в състояние да реши проблема й! А и адвокатката не би допуснала подобна грешка – представянето на копие от договора автоматически уличава нея и нотариуса в извършено престъпление! Но на среща с и. д. кмет и началника на Полицейско управление майката разкрива цялата истина, която се записва на касета /според кмета/. Но управляващите са „безсилни“!
Общинската служителка не издържа на тези издевателства срещу закона и истината и въпреки несъгласието на кмета заминава за столицата и посещава болницата, където проучва, че е настанено временно детето. Успява да пристигне, преди то да е „пренасочено“ за някъде. Легитимира се и получава копие от прословутия фалшификат, за който болничният персонал и не подозира. „Охранявана“ от кмета на път за Полицейско управление го предоставя на началника на управлението, с което решава, че е изпълнила дълга си като служител, човек и майка. Но изпитвайки съмнения, че очевадното доказателство за извършено престъпление от няколко защитници на закона е попаднало на мястото си!
Междувременно отново се задейства изобретателността на същите субекти, реализирали престъпната схема и отново в съучастие със същата майка. Наложително е все пак да се спасяват. Нотариусът, обезпокоен за кариерата си, посещава родното място на родилката – многодетна майка и след умела „обработка“ на съпруга й, чийто подпис в нотариално заверения документ е фалшифициран, се оказва, че бащата „е дал съгласието си по телефона!“…
И гаврите на властта нямат край!
Новият градоначалник влиза в играта
Новоизбраният кмет включва в екипа си същата адвокатка, станала печално известна с трафика с новородени. Само броени дни преди това, в неофициален разговор с него, главната редакторка на печатния орган на общината споделя притесненията си около избора на новия юридически консултант на кмета и общината, като за най-неподходящ посочва въпросната адвокатка. Уви! Именно тя отпочва „делата“ на общината. За кратък срок след пристигането си тя внася със „съветите“ си хаос в работата на общинското звено, занимаващо се с новородените. Отново същата главна редакторка предупреждава кмета, че с действията си адвокатката „разчиства лични сметки“, което фактически разстройва работата на цяло звено в структурите на общинска администрация.
Но новият кмет е в еуфория от постигнатата изборна победа, „приобщен“ и устремен впоследствие към откриващия се нов хоризонт за облагодетелстване, неотклонно следва съветите на своя юрис-консулт, които, разбира се, го устройват на сто процента.
С новия мандат започва и ново развихряне на скандала с бебетата. На 15 май в гр. Вършец, в домашно мазе /по признанията на дядото на новороденото/ се ражда извънбрачно дете, което е докарано впоследствие заедно с майката в Районната болница поради влошеното здравословно състояние на родилката. Необходимият документ „Съобщение за раждане“, изпратен от родилното отделение на болницата, пристига в законоустановения срок в съответната служба на Общинска администрация с подпис на майката, подпис и печат от здравното заведение. В него е отбелязано, забележете, че детето е „родено в болницата в Берковица“, в „присъствието на лекар и акушерка!“ В графата „Местожителство“ и „Местоживеене“ е отбелязано гр. Монтана, Дом „Майка и дете“, тъй като майката е решила да се откаже от детето. След като тя представя „Декларация за отказ“ от детето си, заверена нотариално в Районен съд, служителката в съответния отдел издава „Акт за раждане“, който майката получава чрез положен от нея подпис в Актовата книга. Привидно дотук всичко е наред. Впоследствие служители от АГО на същата болница съобщават на общинските служители, че този адрес, посочен в болничния документ за пребиваването на детето, не е верен. От кметството изискват нов документ с вярно посочен адрес за местонахождението на детето след изписването му от родилно отделение.
След публикация в местната преса от болницата изпращат втори документ с подпис и печат и с подписа на майката, в който отново е отбелязано раждането на детето в „здравно заведение“/!/ и „в присъствие на лекар и акушерка“/!/, с допълнение в графата за местожителство и местоживеене – освен Дом „Майка и дете“- Монтана, е „допълнено“, че „на 16 май /забележете! – светкавично, веднага на следващия ден след раждането му!/ детето е преведено в НИК-ВМИ-София, клиника по неонатология!
След скандалното разкритие, че детето не е родено в болницата и не „в присъствие на лекар и акушерка“, завеждащият Родилно отделение, /нашият познайник от сензационния „разговор“ с „тайната“ за местонахождението на вече познатото ни друго извънбрачно родено бебе/ стъкмява поредната си гавра с държавните служители, както и със своите работодатели в болницата, като изпраща трето/!/ пародийно „Съобщение за раждане“, в което не посочва нито името на майката, нито местоживеене и местожителство на новороденото, но пък с любопитна „корекция“ – детето този път е родено „у дома“ /но не беше в Берковица, както е отбелязано, а в гр. Вършец!/ и „без присъствие“ на лекар и акушерка“!…И полага собствения си подпис като „Зав. АГО“!
След настоятелно изискване от болницата на документ с пълно и вярно съдържание, в който се посочва действителното местонахождение, където ще бъде изпратено детето след временния му болничен престой в неонатологичната клиника в столицата, един от отговорите е: „То може и да умре!“
Тези нагли, цинични и безотговорни действия, почитаеми Читателю, са неизменната част от престъпната технология за трафик на деца в България, която се вихреше в средата на 90-те!
…Работата в кметството е блокирана, респ. и на служба „ЕСГРАОН“ в областния град, където по закон се придвижва документа на отказаното новородено. За възникналата неразрешима ситуация служителката уведомява устно кмета. Нареденото от него е да се подготви докладна до ръководителя на болницата, в която да бъде „помолен“ служителите му да изпълнят задълженията си, оформяйки точно и ясно документа на новороденото. Нареждането е изпълнено. За случая вече са уведомени и ресорния на отдела, и новоназначения/!/ юрис-консулт, който „съветва“ служителите „да не се занимават повече със случая“, а да подадат сигнал до прокуратурата. Играта наистина загрубява и участниците в този цирк вече не усещат, че губят контрол и излизат „извън релси“! „Ресорният“ също изиграва „ролята“ си и също „съветва“ служителите - да не сигнализират, а да предоставят тази „възможност“ на самия юрис-консулт… „Верни“ и „предани“ на кмета подчинени, достойни за възхищение!
Очевидно и най-вече възмутително е, че няма кой да разреши въпроса с документацията. Служителката отново решава да информира устно кмета, но той умело избягва среща с нея, като „обещава“ такава, но до края на работното време не се появява в служебния си кабинет. И тя решава да внесе писмено докладна за неразрешимия казус, в която предупреждава работодателя си, че ако не се намеси лично за разрешаване на проблема с новороденото, с което ще предотврати опасността от изчезването му, ще сигнализира най-висшите инстанции на съдебната система! С този акт настъпва и кулминацията. „Бунтът“ на служителката провокира всички, участвали или съглашателствали в схемата за трафика. И е назидана публично за „дързостта“ си. На специално организирана от кмета „среща“ между служители в общинска администрация и ръководството на болницата се разиграва пореден цирк, в което юристът на общината преобръща наопаки изразеното становище за сигнализиране на прокуратурата и обвинява в „бездействие“/!/ служителите в оторизирания за обработка на документите отдел в общината. Парадокс – престъплението е факт, но истината е поругана, а виновни са тези, които преследват тази истина! А толкова е просто обяснението – никой не може да се осмели да посегне на един печеливш „бизнес“, толкова печеливш, че играчите с цената на всичко го бранят докрай.
…Следва последен, четвърти/!/рунд – четвърти документ за едно и също новородено, в което вече са отбелязани всички изискващи се от закона данни, но този път без подпис на майката. За сметка на него пък фигурират два подписа от родилно отделение – и на завеждащия, и на акушерка!“
…В онзи период битката за всяко извънбрачно родено дете, водена от една обикновена и наивна служителка на най-ниското стъпало на държавната йерархия, атакувана от всички институции за поведението си, беше с предизвестена, тежка загуба. Но тази война и до днес не е спечелена от държавата. Защото войната за съхранение на остатъците от морал и човеколюбие може да бъде спечелена от личности, чиято свещена мисия е именно тази победа! А такива вече липсват. Или са на доизживяване.
А това вече е проблем за цялата ни нация!…
И тук е мястото да споменем следващия „главен герой“ в нашата история, чиито действия през 2009 г. довеждат до прословутия телефонен разговор със секретаря на Общинска администрация в Берковица. В този период политическите страсти на местно ниво са нагорещени до краен предел. Бивш общински съветник и бивш кандидат за кмет трудно преживява срива в постигнатата на някакво ниво политическа кариера и започва повсеместни атаки към местните управляващи. Възползвайки се от определени „връзки“ в медиите и съдебната система, с компромати „руши“ авторитета на местната власт – кмет и общински съветници. Опонентът сериозно застрашава устоите им и властимащите решават да се бранят с всякакви средства.
И изведнъж като в изневиделица, някой се „сеща“, че преди доста години този субект, юрист по образование и професия, е същият, участвал с действията си, макар и в сянка /и не само!/, в защитата /и не само!/ на трафикантите на новородени бебета! Същият тогава прави опит да изкупи от местна книжарница всички екземпляри на книга, официално оповестила трафика с новородени в града. И пак същият изкупува наведнъж стотици броеве на областно печатно издание с публикации за случващото се около неговите приятели-„търговци“!
И управляващите разчитат именно на тези факти. Последен отчаян опит за самоотбрана, за спасяване на властта, службиците и парите е „провокацията“ към общинската служителка, уволнена някога дисциплинарно поради атакуване на действията и престъпленията на всички гореспоменати „главни герои“! Тя може да им бъде полезна, като предприеме собствена атака и „припомни“ на обществото старите „провинения“ на опонента им.
И…както би казал Милан Революцията, тази служителка „бях аз“!
…Зимата на 2009 г. се грижех за умиращата ми майка в УМБАЛ „Александровска“ в столицата. Бях прекратила в продължение на месеци всички контакти с външния свят и телефонното позвъняване тогава на личност извън най-тясното ми обкръжение ме изненада. Обаждаше се секретарят на Общинска администрация –Берковица. След светкавично „резюме“ на проблема, не без доза притеснение, достига и до същността – не мога ли да „помогна“ по някакъв начин! Нали преди няколко години „съм писала нещо против тях!“…
Трагедията на майка ми и моята собствена бяха толкова покъртителни, че тогава бях изгубила способността да мисля и разсъждавам трезво. Но това обаждане ме извади от вегетирането ми, изуми ме, преобърна ми представите за нищожните, но все пак остатъци от етика, морал, почтеност, достойнство! Секретарят, може би използван като нечия чужда, удобна маша, едва ли съзнаваше на каква гавра със собствената си личност се беше подложил. Лично аз дълбоко се надявам да не го е осъзнавал, зашото в противен случай демонстрираше по най-скандален начин и доказваше на практика безочието, наглостта, лицемерието, аморалността, властолюбието, отмъстителността на властимащите ни днес!
Секретарят, натоварен с тази непочтена за моите представи мисия, нямаше как да знае, че искаше от мен нещо, което моята съвест, моето възпитание, чувството ми за лично достойнство, което отстоявам цял живот и си понасям последиците от това, не биха ми позволили подобно поведение. Защото изискваха от мен съпричастност към действията на тотално деградирала ценностна система, съхранила своята безпаметност. Бях в състояние да „атакувам“ мои лични бивши /а вероятно и настоящи/ врагове, само ако това го изискваше собствената ми личност, собствените ми необходимости.
Отговорът ми беше лаконичен:
„Г-н секретар, явно Вие пропускате нещо много съществено – едно от лицата, участвали в онази схема, за която ме молите отново да „пиша“ и което преди години трябваше да бъде зад решетките, в момента е Ваш юрис-консулт“!
С тази неочаквана за секретаря „констатация“ разговорът по телефона приключи. Но събеседникът ми може да бъде оневинен донякъде. Не поради наивитет, а поради слабата си информираност. Не знаеше още един факт: Прекият му началник понастоящем беше нарочният „свидетел“ на бившия градоначалник, и двамата участвали в сценария по моето дисциплинарно уволнение през лятото на 1997 г. поради „намесата“ ми в трафика с новородени!
Година и половина по-късно, в деня на празника на Берковица и президентското посещение, минавайки край мен, г-н Секретарят просто „не ме позна“!
Е…оневинен е, защото „поръчителят“ беше друг! А манипулираният винаги е достоен за съжаление!
ПРИЛОЖЕНИЕ
Из „Veneficium Bulgaricus – Сага за Виктория“
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
* * *
…Драмите около майка ми бяха толкова шокиращи, че последна грижа бяха някакви документи. И лекарите прекрасно са знаели това. Преди да напуснем болницата, получаваме единствената епикриза, в която мимоходом прочитам, че пациентката е постъпила „за втори път“/!/ Засега от документ за „първи прием“ няма и следа. Но не обърнах внимание на тази евентуална, за мен „техническа грешка“. А авторите се бяха подсигурили – епикризата от „втория прием“ си имаше и изходящ номер – 8104/877!
…Наистина неведоми са пътищата на съдбата. Кой е предполагал, че същата пациентка ще се върне почти веднага обратно в същата болница, в същата клиника и при невероятния лекарски екип? И от този момент стартират замислите по изфабрикуване на болнична документация, чиято единствена цел е да оправдае действията на лекуващите в източване на НЗОК. Колко ли време и интелектуална енергия са похабили за това?
От деня на постъпването на Виктория в „Александровска“ в продължение на шест дена не се предприемат никакви реални стъпки за лечението й. Назначените консултации с отделни специалисти се провалят една след друга. Основна причина за това са „служебни ангажименти“! Твърде любопитно е дали консултациите и прегледите на пациентите се вместват в тези „ангажименти“! Те са причина както майка ми, така и почти всички останали пациенти да бъдат разигравани и разкарвани из необятните пространства в дворовете на най-голямото в България болнично заведение, за да ги „консултират“ специалисти и да извършват назначените им изследвания. Такъв почти двукилометров круиз на болната ми майка до кабинет за ЕКГ /електрокардиограма/ и обратно до болничната стая й гарантира и тежка пневмония, която се оказа решаваща за очакващите я мъчения. Симптомите й започнаха светкавично, а й предстоеше несъмнено сложна и тежка хирургическа интервенция, която само Бог и съмишлениците на професора знаят дали се вмества и оправдава основнатахцел, която си поставя хирургът – хемостаза /спиране на кървенето/.
Упоритата кашлица на майка ми не спира. Но никой в болницата не обръща внимание на този проблем. Тук да не е клиника за белодробни болести! Очевидно авторитетът на професора не е респектиращият, който да задължи специалистите да изпълнят своя хуманен и лекарски дълг. Назначената консултация на 27 март със специалист-пулмолог не се осъществява. Причината е ясна и проста – „не дойде консултанта“ – отбелязват в листа за „наблюдение на болния“. На 30 март отново е назначена консултация с пулмолог. Отчетено е, че на същата дата тя е проведена, което не отговаря на истината. Фактите го доказват по-долу. Но за сметка на този „пропуск“ отново след десетки настойчиви молби към лекуващия професор, най-сетне се явява и интернистка. Но за наша изненада тя провежда „консултацията“ с болната единствено чрез диалог и то на почтително разстояние от нея. Може би грешим! Сигурно това е най-модерният и ефикасен метод в съвременната медицина.
Преди да подложат пациентката на пагубната туморна транс-уретрална резекция /Ту ТУР/ се предполага, или поне се изисква от правилата в медицината, да се извършат всички необходими и задължителни изследвания. Бяха ли извършени такива?
При постъпване в болницата рентгенографията на белите дробове на Виктория констатира липса на огнищни промени. Благодарение на провокираната чрез круиза на майка ми пневмония и последвалото нехайство и безотговорност на лекарския екип, непосредствено преди резекцията, следващото образно изследване, искането за което е подписано лично от лекуващия професор /на което никой не обръща внимание!/, отбелязва промяна в първоначалната констатация – наличие на „плеврални усилвания“ и „излив“. Каква друга би била причината за тази промяна, ако не безхаберието на лекарите? Резултатът от него вероятно щеше да бъде още по-драматичен, ако не бях попаднала съвсем случайно на дежурен в отделението анестезиолог, с когото споделих проблема на майка ми. Очевидно той беше наясно с предстоящата ТУР и съвсем в прав текст ми довери, че не споделя това решение на професора, нито вярва в успешния изход на манипулацията.
Беше моя фатална грешка, че тогава не вникнах по-задълбочено в думите му. Именно той прояви определена загриженост и съчувствие към изразеното мое безпокойство за пневмонията на майка ми и по своему ме „консултира“! Странно е, че единствено той се съобрази с доказано от медицинската наука твърдение, че вследствие на белодробната инфекция тя неминуемо достига до кръвния ток и до бъбреците, като им гарантира още едно тежко изпитание преди да унищожат функционирането им с транс-уретралната резекция! На хвърчащ лист, който пазя в документацията на Виктория, анестезиологът „изписа“ антибиотик „Azatril“, който трябваше за два дни/!/, непосредствено преди резекцията, да „излекува“ пневмонията на майка ми. Несъмнено подобна бърза и агресивна атака на сърцето беше погрешна и нехуманна. Лекарят е знаел това. Може би затова не получих надлежно попълнена от лекаря рецепта с оправданието, че „няма право“ на това. Такова „право“ със сигурност имаше консултиращата от разстояние интернистка, но тя съвсем не се възползва от него. Да не говорим пък за „дълга“ на прословутия „пулмолог“! Оставаше да разчитам единствено на човечността на млада фармацевтка, която с определен за службата си риск ми предостави без рецепта антибиотика. А ако беше отказала? И тогава нищо нямаше да спре професора да качи на операционната маса пациентка с очевадна пневмония!
На 27 март, преди агресивната медикаментозна атака на сърцето, пациентката е „хемодинамично стабилна“, с „ритмична сърдечна дейност“. На 31 март вкарват майка ми в операционната. Впоследствие в документа за „наблюдение на болния“ с дата 31 март присъстваща на нечовешкото зрелище лекарка, оказала се от малкото добросъвестни в тази дружина, а може би и безпокояща се в по-голяма степен за собствената си репутация, но със сигурност по-слаба сребролюбка, отбелязва:
„При поставяне на операционната маса болната е с аритмия, камерни екстрасистоли. За момента не подлежи на обща /спинална/ анестезия. След консултация с кардиолог и съответно /…/ може да се обсъди за подлежане на анестезия. С молба за Ro-графия pulmo et cor. С болед. перист. кашлица. Да се повтори ЛКК и…“
Нечувано, нали? Но чудовищното, престъпното е друго. Непосредствено преди тази гавра с болната в т. н. „Предоперативна епикриза“, нечия ръка е отбелязала следното:
„Ro gr/sc pulmo et cor – да“/!/
„КАТ – да“/!/
„Консултация с интернист – да“/!/
„Предлага се за оперативно лечение“/!/
/И може би най-безобидното тук, но изрично отбелязаното е, че пациентката „постъпва за втори път.“/!/ След като до този момент тя никога не е напускала болницата и официално не е била изпиствана./
В този ден някой трябваше задължително да зададе и изисква отговор на неотложните въпроси:
Преди или след качването на пациентката на операционната маса е била изготвена предоперативната епикриза с отбелязаните в нея изследвания?
Документът действителен ли е, или е напълно формално изготвен, след като след отложената – т. е. „пропадналата“ манипулация анестезиоложката дава мнения и становища, които според предоперативната епикриза са били извършени и пациентката се предлага за операция?
Ако необходимите изследвания са извършени предварително, дотолкова ли се разминават и си противоречат знанията и схващанията за научните методи и принципи в медицината на двама лекари-специалисти анестезиолози, че единият казва „Да“, а другият – категорично „Не!“? Ако наистина е така, всички ни очаква черно бъдеще.
Бяха ли налице реални изследвания, имаше ли легитимна документация, на която да разчитат хирурзите, чие мнение беше зачетено и чие – не?
Кой е отговорният, или по-скоро безотговорният, който подложи на тежко изпитание и медицинската наука, и майка ми, и някой почтен свой колега?
Безотговорни, пезпардонни, незачитащи нито клетва, нито дълг, нито човешко същество! Някой се е самозабравил в стремежа да реализира на всяка цена и веднага още една клинична пътека. /И още една, и още една!/ След този зрелищен провал лекуващият професор роптае, недоволен от реакцията на анестезиоложката по този „дребен“ проблем, а всъщност единствената, поне за момента спасила майка ми от смърт още на операционната маса.
На гореспоменатия документ под становището на анестезиоложката дава своето мнение и кардиолог, който констатира:
„пациентка с хипертонична болест и екстрасистолна аритмия, от седмица не си пие лекарствата „диротон“ и „тертензиф“ /а през тази една седмица тя е в ръцете и „грижите“ на същите лекари в „Александровска“!/…С мнение за лечение с „Betaloc Zoc“.
И забележете – всички тези заключения, мнения и препоръки, цялата тази „загриженост“ се проявяват след провалената резекция!
Нямам представа дали впоследствие някой от лекарите е обърнал внимание и се е съобразил с указанията на кардиолога и анестезиоложката, но препоръчаното лекарство в деня на „опита“ 31 март е изписано на рецептурна бланка едва на 7 април, втория ден от второто/реално/ постъпване на майка ми в същото отделение, а реализираният този път втори опит за ТУР е веднага на следващия ден – 1 април!
Но и от това никой не се интересува. Едва след скандалния провал в медицински документ са отбелязани консултация с кардиолог, ЕКГ, ЛКК, Ro-gr. Pulmo et cor, проба с „Ceftrin“, фигурира „Fragmin“, „Dexofen“, витамин „С“.
За да успокои все пак съвестта си, професорът решава /едва преди втория опит/ да изпише на пациентката антибиотика „Monural“ /„Fosfomycin“/. Изписаният за еднократен прием медикамент е предназначен за лечение на „неусложнени инфекции/!/ на долните пикочни пътища и профилактика при хирургични процедури“. Препоръчителни преди транс-уретрални хирургични процедури са две дози – първата се приема орално три часа преди операцията, втората – 25 часа след нея. Лекарството е „назначено“, но не и „изписано“ с рецептурна бланка! Такава ни се предоставя едва на 3-ти април – два дена след хирургичната интервенция на пациентката! За втора доза никой не споменава.
Професорът нервничи, нетърпелив е около възможността да изконсумира клиничната пътека. И прави с майка ми експеримент след експеримент, безсърдечно, безцеремонно, хладнокръвно, като с жив, ненужен плъх! Няма кой да охлади „ентусиазма“ му и да го върне в реалността. След всички препятствия той най-накрая е изпълнил намеренията си. Но в изфабрикуваната „История на заболяването“ след мнимия „втори“ прием нехайството е толкова голямо, че липсват каквито и да е данни, изискващи се в документа относно изхода от хоспитализацията. Не се знае болният дали е „оздравял“, дали е „с подобрение“, дали е „без промяна“ или „с влошаване“. Слава Богу, че и квадратчето, съответстващо на „починал“, засега е празно! Но и без това рискът не е съществен – поредната възрастна „бройка“ можеше да си отиде, просто защото „не е издържала на операцията“! Но както вече стана ясно, завидна доза старание пък е вложено в редактиране на епикризите на Виктория.
Дали наистина това поведение е нехайство, или са умишлено направени пропуски? Все пак е необходим документ, целящ да оправдае един несъществуващ прием на пациент. И съвсем логично е в него да не фигурира ничий подпис. Страшното за майка ми беше /което може да сполети всеки българин, потенциален пациент/, че въпреки ясно осъзнатата от лекарите невъзможност в рамките само на една нощ да бъдат елиминирани всички проблеми, довели до отлагането на една операция – хипертоничната болест, екстрасистолната аритмия, упорита кашлица и пневмония, те настървено продължават веднага пъкленото си дело! Кой го е грижа?
Елиминирани или не, трескава възбуда владее професора в часовете между двете интервенции – пропадналата и предстоящата. Ако тогава бяхме с бистър ум, нямаше как да ни убегне и да не ни безпокои това нетърпение, този стремеж на всяка цена да положи отново и веднага пациентката на операционната маса, престъпно игнорирайки всички реални причини за отлагането и рисковете за живота й от подобно съвършено безотговорно решение…
Под № 330, след една кошмарна нощ за шокираната Виктория и близките й, адът настъпва отново. В затрогващо единомислие с част от екипа си професорът чрез втори опит прави зрелищна операция. Дава тон на касапницата и без да се интересува от крайния резултат, преотстъпва скалпела на свой любопитен и любознателен по-млад колега. Нали все пак всички трябва да се „учат“! Нали науката трябва да напредва, нали такава е преди всичко и целта на този експеримент! Оправдан или не от медицинска гледна точка /от хуманна – категорично Не!/, с него ученият очаква да са приключили ангажиментите му към Виктория. По всяка вероятност научният му труд ще бъде обогатен с нова, актуална информация. Важното е, че пациентката е изписана в „добро общо състояние“, „афебрилна“, дори нещо повече – „даден й е телефон за връзка“! Но никой не дава никакви съвети, препоръки, указания за последващи и задължителни действия и грижи за една онкоболна!
Виктория постъпва в УМБАЛ „Александровска“ на 25-ти март и е изписана на 3-ти април. Както вече е известно, единствената епикриза, която получаваме в този ден от лекарите, е с текст:
„…приета на 31.03.09г., изписана на 03.04.09г…Постъпва за втори /!/ път в клиниката по повод микционно-дизурични смущения и епизоди на макроскопска хематурия.“
Напълно е игнориран първият прием. Епикризата от него с „измислената“ диагноза не трябваше да става наше достояние и ние нямаше как да научим за нея. На това е разчитал и г-н професорът!Уви! А и какво невежество допускам от моя страна да предполагам, че всичко това е само и единствено неволна грешка на човек от екипа или на самия професор. А може би са очаквали майка ми да се върне отново при тях, имайки предвид положените за нея медицински грижи! За да й връчат епикризата от първия прием! Със сигурност професорът би заложил и най-скъпото си това да не се случва. Но за негово нещастие – случи се!
В хаоса е допуснат много съществен пропуск, който отново документално компрометира авторите. В листа за „наблюдение на болния“ с изх. № 7655/834, който успях да съхраня, всички изследвания и манипулации логично следват на една и съща страница от деня на приемането 25-ти март до 1-ви април включително. Същото се отнася и за т. н. „температулен лист“ на пациентката. В него без прекъсване са отбелязани температурните амплитуди в състоянието на В иктория. И в листа фигурира едно единствено, отбелязано писмено „изписва се“ под дата 3-ти април!
Любопитно е дали изискванията за оформяне на болничната документация допускат на един и същ документ с изх. № 7655/834 да се попълват данни и изследвания на пациент, приет за „втори път“ в болницата и със съвършено различен изодящ № 8104/877? И като капак на всичко в единствения температурен лист е отбелязана стая №7, с легло №2, които сякаш съвсем случайно фигурират и в документа за мнимия „втори“ прием!
Но срамът за лекарския екип и преди всичко за професора нямаше да е пълен, ако не беше попълнен още един много важен документ, с който на пръв поглед авторите като че ли се подсигуряват и „бетонират“ законосъобразността на действията си – декларация „от името“ на Виктория, потвърждаваща, че един от лекарите й „предлага“ да бъде хоспитализирана на 31-ви март 2009 г.! Но нали вече е хоспитализирана!…Дявол да го вземе, нали за да има нов прием, трябва да има и изписване!…Скритата първоначално от нас епикриза с измислената диагноза ще свърши перфектно тази работа…Лекарят не се подписва, но вписва своя „УИН“! Може би неволно! А дали Виктория е знаела за какво полага своя подпис? Дали е автентичен? Може би ще узнаем в бъдещето!
Върху епикризата и за мнимия, и за реалния прием фигурират подписите на мастит професор, със сигурност врял и кипял в казана на беззаконието, както и на млад, но твърде сервилен, за жалост, лекар, който при други обстоятелства би се оказал изкупителната жертва на професора. Нему се падна незавидната участ да излее доста пот, хвърляйки се пред очите ми от кабинет в кабинет, като уплашена лястовица в неприветливо, тясно и задушно хале, докато успее да „синхронизира“ действията на колегите си, респ. да коригира и „уточни“ номерата на клиничните пътеки и текстовете в предоставените няколко на брой и с разминаващо се съдържание за един и същ прием епикризи, но всичките „оригинали“! И верният млад колега се справя перфектно. Но едва ли осъзнал риска за бъдещата си репутация на евентуално почитан и достоен лекар!
Станах неволен свидетел и бях изумена от тази срамна и жалка гонка, с която лекарите като че ли преследваха, и то упорито, собствените си кошмари. Когато виждат, че ги наблюдавам, скупчени до полуотворената врата на професорския кабинет по време на напрегнатия им разговор, може би спешен „консилиум“, но не за състоянието на пациентката, а за „здравословното състояние“ на документите, мигом я затварят.
„Гузен негонен бяга“ – е казал мъдрият ни народ…Сякаш аз от разстояние „подслушвах“ и бях в състояние да „чуя“ необичайния им разговор!
За изфабрикувания „трети прием“ получаваме две епикризи с различна редакция. Диагнозата на единия вариант беше допълнена с текст: „Collica renalis“! Анамнезата твърдеше: „Не се оплаква от болки!“ Но нали все нещо трябваше да свършат лекарите при приема на тази пациентка и то, забележете – „спешно“ насочена тук от „Спешен кабинет“ на „Александровска“. И независимо че според анамнезата Виктория не се оплаква от болки, единствената грижа според този вариант на епикризата се оказва „…спазмолитична и аналгетична терапия“, след което „болките намаляха“! – Нелогично, жалко, чудовищно!
При втория вариант на епикризата за „третия прием“ липсва „Колика реналис“! Тук няма „болки“, няма „спазмолитична и аналгетична терапия“. Но пък е добавен много внимателно редактиран текст, според който „след щателно почистване на оперативното поле“ отново е извършена „уретроцистоскопия“! След което отново прецизно е „поставен трипътен катетър“ и „включена промивна система“! И въпреки че майка ми вече беше „пътник“, „следоперативният период“ е „гладък“, а пациентката „се изписва“ „в добро общо състояние“!
А във ВМА, където Виктория постъпва полужив труп същия ден, „доброто общо състояние“ от „Александровска“ е характеризирано: „…увредено общо състояние…обща отпадналост до безсилие, коремни болки и гадене, невъзможност да уринира, болезненост двустранно в лумбалната област, разстройство – диарийни изхождания,…отслабено везикуларно дишане, отслабени сърдечни тонове, двустранна хидронефроза!“
…На мама й оставаха няколко дни живот, които й подари един военен лекар.
Следва продължение!
Кратък речник на медицинските термини
коагулорум /коагулум/ – съсирек; маса от съсирена кръв, каквато се образува при кръвосъсирване; кръвосъсирекът е като запушалка за кръвоносния съд;
хемодинамично стабилна /хемодинамика/ – движение на кръвта в сърдечносъдовата система съгласно силите и законите, по които кръвообръщението функционира;
пулмолог – специалист по белодробни болести;
спазмолитична и аналгетична /терапия/ – с обезболяващ ефект;
„колика реналис“- болки в бъбреците;
двустранна хидронефроза – симптомокомплекс, включващ прогресивно патологично разширение на пиелокаликсната система и атрофия на бъбречния паренхим, настъпващи след обструкция по хода на уретера с последващо частично или пълно спиране оттока на урина; ако пречката е в нивото на пикочния мехур или уретрата, може да се стигне до двустранна хидронефроза;
